Интервю с Антоний Гълъбов, публикувано на 11.06.2009 във в. "Дневник"
Страх от свобода
Свободният избор е заплаха за статуквото. Той не подлежи на детайлно планиране и управление. Политическите технолози се изнервят от невъзможността да обслужат подобаващо своите клиенти. Защото на хората мога да им хрумнат най-различни неща, включително да разберат нещо, което да промени отношението им към една или друга политическа платформа, а тази несигурност е истинската форма на власт на избирателите над избираните от тях политици.
В деня на изборите за Европейски парламент имахме ярки примери за силата на партийната дисциплина. Изглежда, че част от избирателите на ДПС са били инструктирани да не гласуват, а останалите, все така организирано, са подкрепили други политически формации, най-вероятно ЛИДЕР и НДСВ. Това не би могло да се случи, ако техният избор бе свободен. Контролираният през зависимости вот подменя смисъла на всеобщото избирателно право и представителната демокрация. Но ако в случая с ДПС зависимостите бяха изграждани в разстояние на дълъг период от време и придобиха дори парадоксалните очертания на някакво чувство за сигурност, то европейските избори откроиха нарастващото значение на
изборно поведение, основано на икономическа принуда
За разлика от директното купуване на гласове, което според някои е обикновена сделка, при корпоративния вот запазването на работно място се превръща в своеобразно "възнаграждение".
Съвременната политическа теория познава феномена "партия-фирма". Най-често даваният пример е партията на Берлускони, в която фирмените и партийните структури съвпадат, а служителите изпълняват и ролята на партийни функционери. Но в българския вариант смесването на трудовоправни и политически отношения придобива значението на политическа зависимост, основана на икономическа принуда. Това няма нищо общо с представите за ясно определена корпоративна култура, включваща и подкрепа за определена политическа платформа. Заплахата от загуба на работното място, особено в условия на висока задлъжнялост на домакинствата и задълбочаваща се криза на пазара на труда, не може да бъде пренебрегната. Натискът върху работещите в едно предприятие да гласуват за политическата формация на работодателя си няма нищо общо със съвременното корпоративно гражданство. Неговите основания са дълбоко свързани с рефлексите на феодалната зависимост. И това е така както по отношение на изборното поведение на служителите в една компания, така и при земеделските производители, заплашвани, че тяхната продукция няма да бъде изкупена, а също и при бедните ромски семейства, които трябва да се "издължат" на местните лихвари.
- Контролираният вот минава през принудата на работното място, мрежите за изкупуване на продукция и лихварите в ромските махали
- Предстоящите избори са решителни за оцеляването на партийните структури, осигурили "перестройката" на тоталитарния режим
Трите основни фигури на контролирания вот са под формата на принуда, осъществявана на работното място, мрежите за изкупуване на продукция и традиционното лихварство. И в трите случая става въпрос за корупция, защото купуването на гласове и контролираният вот са видимите белези на политическа корупция в изборния процес. Най-същественият проблем е установеното срастване на мрежи на организираната престъпност и партийни структури. Сивата или партийно протежирана икономика, прекупваческите мрежи, които плащат данък-рекет на властимащите, както и лихварите в ромските махали се превръщат в средство за удържане или придобиване на политическа власт.
Не
естествено продължение на политическата корупция
в държавното управление. Именно затова основната политическа отговорност за уродливите форми на зависимост трябва да бъде носена от политическите партии, които са на власт в момента. Управляващата коалиция на БСП, ДПС и НДСВ трябва да поеме отговорността за допускането на политическа корупция в изборния процес.
Европейските избори за първи път от много години успяха да разколебаят тенденцията към трайно намаляване на избирателната активност. Формите на контролиран вот придобиват критичното си значение именно при отказ от политическо участие на гражданите. Колкото по-малък е броят на гласуващите, толкова по-голяма е стойността и влиянието на купените или зависими гласове. Затова политическите формации, които разчитат в най-голяма степен на осигурената им чрез организирана престъпна дейност изборна подкрепа, се страхуват от повишаване на избирателната активност. Извън кръга на избирателите, чието решение биха могли да повлияят по един или друг начин, всяко повишаване на
гражданската активност работи срещу интересите им
Ето защо тяхната предизборна кампания е насочена по-скоро срещу колебаещите се избиратели, опитвайки се да ги откаже от участие в изборите. Ако досега се приемаше, че повече от една шеста от избирателите в България са упражнили правото си на глас в условия на несвобода, то разрастването на тази тенденция би могло да има непредвидими последици.
Ако достъпът до властта в една европейска страна се превърне във въпрос на цена и способност за отклоняване на ресурси към структурите на организираната престъпност, не можем да говорим нито за представителна демокрация, нито за пазарна икономика.
Липсата на свободна конкуренция в стопанския живот на страната и политическата корупция, превърната в основен инструмент за упражняване на властта, биха отредили на България "достойното" място на ориенталска периферия на Европа. Ако към това добавим нескрития стремеж към използване на средства от арсенала на психологическата война в манипулирането на общественото мнение, може да твърдим, че ни предстои не само да изберем състава на следващото Народно събрание, но и да определим в каква посока ще се развива политическият процес в страната.
Деветнадесет години след първите многопартийни избори, днес отново сме изправени пред риска от масиран опит за подмяна на свободния избор на гражданите. Огромни организационни и финансови ресурси са насочени към разширяване на обхвата и влиянието на контролирания вот. Предстоящите избори са решителни не само за сегашното статукво, но и за самото оцеляване на партийните структури, осигурили "перестройката" на тоталитарния режим. Мнозина бяха склонни да подценят едно от неговите основни умения - способността за подражание, за създаване на ерзаци, за подмяна на съдържанието и уподобяване на формата. Затова нейните основни политически фигури са готови да използват всички средства за оцеляване, симулирайки представителна демокрация, пазарна икономика и правова държава.
Но и времето на мимикрията изтича.
